"И ето че един ден Ехо съзряла Нарцис.
Скрита в горския гъсталак,тя го гледала с възхита.
Никога дотогава не била виждала толкова красив младеж.Нимфата се влюбила безнадеждно и започнала да следва Нарцис навсякъде.
Отначало той не й обръщал внимание - свикнал бил да се влюбват в него, но после започнал да се дразни - където и да отидел ,там била и Ехо.И един ден не се стърпял и се развикал:
-Махай се!Не те обичам!
-Обичам!Обичам!-повторила Ехо и протегнала ръце към Нарцис,но той я отблъснал грубо,обърнал се и бързо се отдалечил.
Ехо се засрамила и се скрила в най-затънтената част на гората.Там,потънала в скръб,тя тъгувала и плачела,страдала и чезнела от любов по горделивия хубавец.
Минало време.Ехо посърнала,отслабнала,вече никому не се показвала ,никой не я виждал.Чували само гласа й,който печално се обаждал при всеки възглас и повтарял последните думи.
Горделивият Нарцис дори не забелязал,че когато ходи на лов в гората,вече не среща Ехо.Той презрително отхвърлял любовта и харесвал само себе си,затова Афродита,богинята на любовта,се разгневила и решила да го накаже за безсърдечието му."


"I know you'll be a sun in somebody else's sky
but why
why
why can't it be
can't it be mine?"