Толкова е жестоко да ти мълчат и да се отнасят с пренебрежение към теб...точно хората от които очакваш и искаш нещо повече...точно хората,които толкова много уважаваш и обичаш...пред които се кланяш...които са обект на всичките ти чувства-яд,тъга,гордост,вяра...любов,може би?...Защо не мога да бъда като тях?Да не се интерсувам изобщо от хората,да съм в плен на любовта на само един човек?Да обичам само един?
Пренебрежението е най-лошата форма на внимание.
Мразя,когато хората правят така и все пак не мога да ги виня,понякога несъзнателно и аз постъпвам по този начин.Дразни ме фактът,че повечето го правят много съзнателно дори.
Струва ли си за един такъв човек да потъваш в най-черните дупки на душата си?
Да храниш големи надежди?
Да получават твоето безусловно доверие,твоята безусловна любов?
А защо?
Пред мен се поставят много условия и без това.И изпълнявайки ги,аз пак не получавам онова,което давам.
Тъжно ми е.
Как се избират хората,които да получат онова,което искат?
Като се има в предвид кои ще спечелят или кои ще загубят?
Губим заради спечелилите или спечелилите печелят заради губещите?
Кой има по-голяма вина?
Кой губи?Кой печели?
Изобщо някой губи ли?Нима някой печели?Кога някой печели?Като осъществи някоя мечта?С осъществяването на някоя мечта,поне един човек губи.Като получи нещо като подарък от съдбата без да го е искал?Това не го прави повече или по-малко печелещ.
Когато загубя първата ми мисъл е да се разсърдя на този ,който е спечелил?
А нима той има по-голяма вина от друг?
Ако някой загуби работата си и се появи друг ,който да заеме мястото му не се ли ядосваме първо на този човек?А защо не се ядосаме на шефа?Цялата вина за уволнението пада върху него.
И накрая намразваме и двамата.
Опитваме се да бъдем добри и все пак дълбоко в себе си не можем да преодолеем това чувство заложено ни в нашата природа.
Мразя ги и двамата.Ама много.И все пак единия го обичам.Мразя да го обичам и обичам да го мразя.Но не мога да го мразя.Омразата ми към него се корени в това,че не мога да го имам.Защо не мога да го имам?Защото той така е преценил.И точно за това го ненавиждам.Не мога да не изпитвам това към него.Не съм толерантна.Подвластна съм на емоциите си и следователно съм неразумна.Не ме интерсува.Импулсивна съм.Това,че не го показвам е просто моята маска пред света.Всеки си има такава,никой не е напълно такъв за какъвто се представя.Deal with it.Дори и ти си имаш маска,безобидна,почти прозрачна,но е там.
И така,докато седях и си мислех,колко не-прецакан щеше да е живота ми,ако си имах това последно нещо,това последно дръзко желание от моя страна,осъзнах ,че не съм доволна от това,което съм постигнала.Защото на практика аз губя.Не напълно,но в съзнанието си,в неговото съзнание,в съзнанието на повечето аз съм губеща.Така е.Получих нещо съвсем малко от подялбата,почти незабележимо,но и то,както и други пъти се е случвало,просто ще избледнее постепенно с времето.
Много,много жалко...А нима не мога да го преодолея?Трудно.Само един свръхчовек може да го измести.А в програмата ми не пише да имам такива срещи в близките дни.
Ще се боря ,докато не го получа.Аз съм като вълците.Разчитам на това,че след дълга гонитба заекът ще се измори и ще се предаде.Само че не знам колко зайци ще пропусна по време на своя бяг.Които ще бягат по-близо до мен,почти ще усещам топлината им.Но аз ще съм вперила поглед в онзи ,който е най-далеч от мен,той е най-желаният обект,просто защото не мога да го хвана.А и той не се уморява как да е.Накрая ще се скрие в гората,ще се изгуби съвсем от погледа ми.А когато се върна ,за да настигна другите зайци ще видя,че или всички са много далеч от мен,или другите вълци ,бягащи зад мен, са ги хванали.
Вълкът се връща в своята малка бърлога,ще гледа как другите се хранят,ще вижда блясъка в очите им и докато ги гледа ще заспи.А когато пак видя онзи заек да излиза от гората ще стана да го преследвам.Може би някой ден късметът ми ще се усмихне.
А може и така да си изкарам.
На постене.
И ми се иска да поговорим за това,но все отлагам ,защото ми е добре и без това.А дали наистина ми е добре?Поне така си мисля.И искам да ме разбере без да има нужда да говоря,сам да попита,сам да поиска обяснение,сам да ми каже нещо мило,нещо хубаво,нещо за утеха.Но намерихме само една-


тишина.